САМООБЛÀГАМ СЕ, -аш се, несв.; самооблòжа се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Книж. Обикн. с предл. с и със същ. данък, мито и под. Облагам1 сам себе си с нещо (данък, мито и др.). Парламентът предлага колонистите да не бъдат пряко облагани с данък от Лондон, а да се самооблагат по искане на парламента. Б. Семкова-Вулова и др., ИАН (превод), 102. // Участвам доброволно с пари или безвъзмезден труд при изграждането или благоустрояването на местни обществени обекти. В някои села, където държавата не отпуска веднага средства за училище, населението се самооблага и сами откриват такова и организират по-нататъшната му дейност. Т. Тодоров, БСКН, 1074. Отраден е фактът, че самото население, предимно селското, прави неимоверни усилия да се сдобие с годни училищни помещения. На много места то се самооблага, извършва ред предварителни работи в натура: доставя материал, взема непосредствено участие в самия градеж на училищната сграда и пр. УП, 1924, кн. 4, 88.